Комети
Кометата е тяло от Слънчевата система, видимо като мъгливо петно, преместващо се спрямо звездите. Кометите се движат по силно ексцентрични елиптични орбити (някои имат хиперболични орбити и след време напускат завинаги Слънчевата система).
Метеорни тела
Метеор е светлинно явление във високите слоеве на земната атмосфера, което възниква при движението на метеорно тяло в нея. Метеорните тела навлизат в атмосферата със скорост от 11 до 73 km/s и в зависимост от масата и скоростта си частично или напълно се разрушават, обикновено на височина 50-95 km. При това се образуват метеорни следи с дължина до няколко десетки километра, които светят поради рекомбинация на йонизираните при движението на метеоритното тяло атмосферни газове. Най-ярките метеори се наричат болиди. Метеорити се наричат остатъци от метеорни тела, достигнали земната повърхност.
Атом
Атомът е най-малката градивната частица на елементите, която запазва техните химични свойства. Състои се от атомно ядро с положителен електричен заряд и отрицателно заредени електрони, които формират електронна обвивка. Размерите му са от порядъка на 10-10 m, а маса му е около 10-27 – 10-25 kg. Ядрото на атома заема изключително малка част от неговия обем и е 100 000 пъти по-малко от един атом, като размерите му са около 10-14 – 10-15м. Въпреки това в ядрото е съсредоточена почти цялата маса на атома. То има огромна плътност – 100 000 000 t/cm3.
Титан
Сатурн има 62 луни с потвърдени орбити. Титан е най-големият спътник на Сатурн, от всички спътници по-голям е само юпитеровият Ганимед и може да е наблюдава с малък телескоп или дори с бинокъл. Всъщност Титан е по-голям дори от Меркурий (5200 спрямо 4900км диаметър), но не това го прави един от най-интересните обекти в слънчевата система. Титан е единственият спътник в слънчевата система, който притежава атмосфера, подобна на планетарна, но с особено съдържание. Оказва се, че атмосферата му е по-плътна от земната 1.5 пъти и е с дебелина около 500 километра.
РНК интерференция
РНК интерференцията (RNAi) е система в живите клетки, която контролира кои гени са активни и до каква степен. Основната роля играят 2 типа РНК молекули – микро РНК (miRNA) и малки интерферентни РНКи (siRNA). Тези малки РНКи могат да се свързват специфично към други РНКи, като по този начин модулират тяхната активност, например ако попречат на транслацията на иРНК. РНК интерференцията има важна роля при защитата на клетките срещу паразитни гени – вируси или транспозони; също така и в насочване на развитието, както и в генната експресия като цяло.