Хипофиза

Печат
Посещения: 2151

Хипофизата е разположена в главния мозък в основата на големите полукълба, в костна вдлъбнатина, наречена “турско седло“ – cellaturcica. Хипофизата е свързана с хипоталамуса посредством краче-infundibulum, като връзката им не е само морфологична, но и функционална. През крачето преминават множество кръвоносни съдове, които могат много бързо чрез кръвта да пренесат вещества от хипоталамуса към хипофизата.

Тази капилярна мрежа в рамките на хипофизата се обогатява. Пропускливостта на капилярните стени на тази мрежа е по-голяма от обикновено, т.е. през стените на съдовете преминават много по-лесно различни вещества. Хипофизата е с малки размери и има различни типове клетки. Тя има регулаторна функция по отношение на други периферни ендокринни жлеза, освен това отделя хормони с пряко действие върху определени физиологични процеси. Хипофизата се дели на три дяла:

  • преден дял – аденохипофиза.
  • среден дял.
  • заден дял – неврохипофиза.

Аденохипофизата образува и отделя т.н. тропни хормони – това са хормони, чийто обект на действие са периферните ендокринни жлези. Тези хормони не регулират пряко отделни процеси, за разлика от отделяните от средния и заден дял хормони. Клетките на аденохипофизата се близки до жлезистите клетки, а тези на неврохипофизата - до нервните клетки. Клетките на предния и средния дял синтезират определени хормони, които се секретират в кръвта, докато в неврохипофизата се складират хормоните, които идват от хипоталамуса.

Аденохипофизата е изградена е от няколко типа клетки с различен афинитет към оцветители – еозинофилни (багрят се от кисел оцветител), базофилни (от основен) и неутрофилни (хромофобни) клетки, които нямат афинитет към оцветител. Еозинофилните и базофилните клетки синтезират и секретират хормони, а неутрофилите са резервни или изходни клетки клетки, които при необходимост търпят процес на зреене и се диференцират последователно в еозинофилни и в базофилни клетки.

Хормоните на аденохипофизата във физиологично отношение са тропни хормони - те нямат пряк ефект върху функциите на периферните органи и тъкани, а въздействат върху периферните ендокринни жлези, като стимулират образуването на хормони в тях.

1.         Аденокортикотропен хормон – секретира се от базофилни клетки. Стимулира синтезата и секрецията на хормони от кората на надбъбречната жлеза (периферния и средния слой). Той стимулира в най-голяма степен образуването и отделянето на глюкокортикоиди, по-слабо на минералкортикоиди и най-слабо на полови хормони.

2.         Тиреотропен хормон - секретира се от базофилни клетки и стимулира синтезата и секрецията на тиреоидни хормони в щитовидната жлеза. Стимулира поглъщането на йод от фоликулните клетки на щитовидната жлеза. Така той оказва и стимулиращо, и контролиращо действие върху образуването и отделянето на тиреоидни хормони.

3.        Гонадотропни хормони - (фоликулстимулиращ и лутеинизиращ хормон). Лутеинизиращият хормон се отделя от базофилни клетки и стимулира развитието на мъжките и женските полови жлези; стимулира узряването на фоликулите в яйчниците и стимулира овулацията. Хормонът стимулира и трансформацията на клетките на фоликулите в клетки на жълтото тяло. Този хормон участва в регулацията на синтезата и отделянето на половите хормони от тестисите и овариумите. Фоликулостимулиращият хормон се отделя от базофилни клетки и има допълващо действие на лутеинизиращия хормон. Стимулира сперматогенезата и увеличава чувствителността на Лайдиговите клетки и на фоликулите на яйчника към лутеинизиращия хормон посредством стимулация на синтезата на рецептори за лутеинизиращия хормон в тях.

4.         Соматотропен хормон (СТХ) – нарича се още растежен хормон и се отделя от ацидофилни клетки. Той се разглежда като хормон с пряко действие – стимулира растежа на отделни части на тялото, а също и на цялото тяло. Соматотропният хормон стимулира синтезата на белтъци в клетките на различни тъкани, при което клетките нарастват на големина. Особено силно това действие се проявява в хрущялните клетки от епифизите на дългите кости, което води до тяхното нарастване и вкостяване. Този хормон стимулира развитието и синтезата на белтъци в скелетната мускулатура; хормонът влияе и върху въглехидратната и мастната обмяна. Увеличава нивото на кръвната захар и стимулира разграждането на мазнини, т.е. има липолитично действие (повлиява метаболизма на мазнините като активира липолизата предимно в мастната тъкан). В днешно време се приема, че действието на СТХ в известна степен се опосредства от по-нискомолекулни пептиди, които се отделят под негово влияние от черния дроб - соматомедини. Известни са два, които обаче не могат да осъществят действието на хормона в целия му спектър, а могат да опосредстват само някои ефекти. Известно е, че част от СТХ може сама да предизвиква определени ефекти – в молекулата на СТХ има участък от 14 аминокиселини – тетрадекапептид. В кръвта СТХ се разгражда на отделни фрагменти, един от които е тетрадекапептида, предизвикващ разграждане на мазнините. Все пак СТХ е тропен хормон по отношение на черния дроб като ендокринна жлеза.

5.         Пролактин – секретира се от еозинофилните клетки. Хормонът проявява пряко действие върху млечната жлеза като стимулира лактацията, т.е. производството на кърма. Той действа заедно с гонадотропните хормони върху половите жлези като има ефект върху образуването на рецептори за тях.

Средният дял на хипофизата образува и отделя един хормон – меланоцитстимулиращ. Действието на хормона е свързано с регулация на окраската на покривните тъкани при гръбначните животни. Той стимулира меланоцитите, които съдържат гранули с пигмента меланин. Хормонът всъщност стимулира синтезата на меланин и влияе върху разпределението на зърната в цитоплазмата. При равномерно разпределение се наблюдава потъмняване на кожата; обратно – когато гранулите са струпани около ядрото на клетката кожата избледнява. Синтезата на меланин е защитна реакция срещу UV лъчите – зърната екранират тези лъчи и не позволяват навлизането им в дълбочина на тъканите и клетъчните структури и така предотвратяват увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи върху ДНК и РНК).

Задният дял на хипофизата е изграден от еднотипни клетки, наподобяващи неврони, свързани с хипоталамусните неврони през крачето посредством дълги аксони. Задният дял съдържа и отделя два хормона, които се синтезират в хипоталамуса и през крачето се депонират в неврохипофизата. Единият е антидиуретичния хормон (вазипресин). АДХ регулира водно-солевата обмяна – увеличава обратното всмукване на вода в извитите каналчета на нефроните и намалява диурезата и обема на вторичната урина за 24 часа. Освен това увеличавайки всмукването на вода, увеличава и всмукването на соли на осмотичен принцип. Така концентрацията на соли в кръвта се увеличава, а тази във вторичната урина - намалява. АДХ предизвиква свиване на артериите и намалява лумена им - по този начин се увеличава кръвното налягане, т.е. АДХ влияе върху тонуса. Другият хормон е окситоцин - стимулира съкращенията на гладката мускулатура в някои органи, например на матката по време на родовия процес, когато се секретира в големи количества. Хормонът стимулира съкращенията на гладката мускулатура и на млечната жлеза - под негово действие се отделя кърмата. Окситоцинът действа и в мъжкия организъм - стимулира съкращенията на гладката мускулатура около семенните каналчета в тсстиса, като по този начин подпомага движението на семенната течност.

Хипоталамус

Тропните хормони се отделят под влияние на специални хипоталамусни хормони. Те са специфични по отношение на определени клетки от предния дял на хипофизата и контролират продукцията на хипофизните хормони.

Хипоталамусът образува и отделя два хормона, които се складират в задния дял на хипофизата. Освен това, хипоталамуса образува и отделя хормони регулатори на хипофизата - т.н. освобождаващи фактори. Хипоталамусните хормони са два вида: либерини, които имат стимулиращо действие върху хипофизата и статини, които потискат образуването и отделянето на хормони от нея. Либерините са повече от статините. Към либерините спадат: кортиколиберин- стимулира клетките от предния дял на хипофизата да отделят адренокортикотропен хормон, лулиберин – стимулира отделянето на ЛТ и ФСХ, фолиберин – стимулира отделянето на ФСХ, меланолиберин, тиреолиберин (хипоталамусен тиреотропин- освобождаващ фактор), соматолиберин. От статините по-добре изучени са соматостатин, меланостатин, пролактостатин. Съществуват и други регулаторни фактори. Всички те са пептиди, които се отделят в малки количества. Хипоталамусните хормони се отделят под влияние на средата – под действието на дразнители. В хипоталамуса и в таламуса се извършва трансформация на нервно влияние (поток от нервни импулси) в секреция на химичен агент (хормон).

Хипоталамусът е висш център за регулация на много ендокринни жлези. Той обединява нервна и хуморална регулация и чрез него се осъществява подържане на хомеостазата и на много поведенчески актове, свързани с жизнено важни функции. Под влияние на външни и вътрешни дразнители към междинния мозък текат потоци от нервни импулси, които достигат таламуса и оттам - хипоталамуса и повлияват качестоено и количествено отделяните от него хормони.